Деликатеси, произведени в манастира, любими за Коледа, помагат на монаси и монахини да спечелят фенове и да плащат сметките

МЕКСИКО СИТИ (AP) — Двете седмици преди Коледа са и в католическите манастири по света монахините и монасите са извънредно заети приготвяйки обичайните деликатеси, които продават на лоялни почитатели даже в бързо секуларизиращи се страни.

За доста отшелнически общности, изключително тези, отдадени на съзерцателния живот и с клетви за беднотия, производството на бисквитки, плодови сладкиши, даже бира за продажба е единственото средство да поддържат светлините запалени.

Но също по този начин е и привлекателен метод да заздравят връзките си с непрофесионалисти, които се тълпят пред вратите им – а в някои случаи и на уебсайтовете им – през празничния сезон.

„ Нашата кухня е удостоверение за Божията обич към тези извън “, сподели сестра Абигейл, една от 10-те монахини в манастира на Постоянните поклонници на Най-Благословеното Тайнство в Мексико Сити.

„ Ние сме в наличието на Господа и постоянно мислим, че това ще направи някого благополучен, този, който ще яде това, или ще го подари и някой ще го получи с наслада “, добави сестрата, чиято манастирът създава сладкиши, яйчен ликьор и своя бестселър тамалес.

Повечето манастири би трябвало да бъдат финансово независими. Мнозина в страни като Испания би трябвало да поддържат освен застаряваща, намаляваща кохорта от монаси и монахини, само че и монументални, вековни здания, сподели Фермин Лабарга, професор по църковна история в Университета на Навара в Памплона.

Тъй като дребното земеделие, с което са се издържали в продължение на епохи, спря да бъде печелившо преди десетилетия, множеството се насочиха към занаятите, в това число извънредно известното произвеждане на гурме храна, което употребява единствено домашно приготвени съставки и предписания, излъчени от генерации.

„ Огромно болшинство от хората отиват да купуват сладкиши на монахините “, сподели Пипа Алгара, която през своите 90 години в южния испански град Гранада е опознала всеки от десетките специалитети на манастирите. Сред най-старите е alfajor, бисквитка с корени, датиращи от повече от хиляда години, когато този район е бил мюсюлманско кралство, до момента в който тазгодишната оригиналност са суши рулцата, показани от филипинските сестри.

„ Монахините, като се изключи че се устоят с това, вършат в действителност положителни сладкиши. И молитвата, която идва с нея, е скъпа, ” добави Алгара, която си спомня по какъв начин като дете ходела в манастири с приятелите си, с цел да вземе тестени отрязъци от нафори за причестяване, които монахините също произвеждали.

Като манастирски медал, 14-те сестри клариси в Кармона, Испания, би трябвало да работят, с цел да печелят ежедневния си самун - в техния случай, правейки към 300 „ британски торти “ и 20 други типа сладки на месец, които да продават на турникета на своя манастир от 15-ти век, сподели игуменка, Вероника Нзула.

Има закъснение през лятото, когато Южна Испания е толкоз знойна, че никой не си прави паузи за кафе с бисквитки, иронизира Нзула. Но производството се ускорява за Коледа, защото сладките се продават и на специфичен пазар, отдаден на манастирски артикули в близката Севиля.

„ Докато работим, молим броеницата и мислим за хората, които ще ядат всяко сладко “, сподели Нзула. Тя научила рецептите от по-големи сестри, откакто пристигнала преди повече от 20 години от Кения, като всички сегашни сестри с изключение на една.

Повечето монахини и монаси, участващи в приготвянето на деликатесите, бързо означават, че главната им задача е да се молят, а не да готвят - и че правенето и на двете включва намиране на внимателен баланс.

„ Ние варим, с цел да живеем, ние не живеем, с цел да варим “, сподели брат Йорис, който управлява пивоварната в абатството Saint-Sixtus в Westvleteren, Белгия. „ Трябва да има равновесие сред монашеския живот и икономическия живот. Не желаеме да се превърнем в пивоварна с малко абатство в профил. “

Поради тази причина производството остава лимитирано, макар че бирата носи единствения приход на монасите – и това се смята от познавачи една от най-отбраните питиета в света, изключително известна като подарък за Коледа и Деня на бащата.

Монасите почнали да я вършат през 1830 година, с цел да доставят миряните, които строят абатството, с ежедневната пинта, обезпечена от контракта им. Почитателите към момента би трябвало да дойдат в абатството или неговото кафене, с цел да си вземат сандъка, давайки опция на съзерцателния медал също да свидетелства.

„ С просто битие ние подсещаме на хората, че „ те към момента са тук “, “, сподели брат Йорис.

Колега трапист от абатството Гетсимани в Кентъки — където в миналото е живял известният духовник и публицист Томас Мъртън — по сходен метод сподели, че производството на техните деликатеси, вливани с бърбън, е единствено част от „ ora et labora “ ( работете и се молете) ангажимент под правилото на св. Бенедикт.

„ Нашият блян е да се молим постоянно “, сподели брат Пол Куенон, който се причисли към абатството в края на 50-те години на предишния век, когато плодовата торта с бърбън към този момент се произвеждаше, и работи върху по-скоро показания бърбън фъдж.

Абатството в този момент прави към 60 000 паунда годишно от всеки, най-продаден сред Деня на благодарността и Коледа - когато пекарната е толкоз заета, че безмълвната молитва се трансформира в предизвикателство.

За да се откри баланс, двете дузини Сестрите бенедиктинки в манастира Сан Пайо де Антеалтарес от 15-ти век в Сантяго де Компостела, един от най-хубавите европейски градове за поклонение, работят единствено със сладкиши заран.

„ Това не е задачата на нашия живот, да не би ние нарушаваме равновесието — по-скоро това е да превърнем работата в молитва “, сподели игуменката Алмудена Вилариньо. „ Когато работя, се апелирам тези сладкиши да бъдат катализатори на обединяването и мира в къщата или офиса, където ще отидат. “

Следвайки същата рецепта, датираща от края на 1700 година, монахините вършат тяхната присъща бадемова торта, известна като тарта де Сантяго. Преди няколко десетилетия локалните дами носеха артикули в манастира, с цел да могат монахините да пекат сладкиши в дървената си пещ. Днес поклонници от цялостен ​​свят, които са приключили своето „ камино “ във превъзходната катедрала от другата страна на площада, са измежду тълпите, които бият камбаната до елементарния дървен турникет на монахините.

„ Турникетът свързва вътрешния свят с външния. Те не са прекратени “, сподели Лабарга.

Обратно в Мексико Сити, сестрите, които подготвят своите известни коледни бунюелос – нещо като плоска поничка, приготвена с брашно, вода и канела – също свързват публичния си труд със своите религия. По време на адвентния сезон те се молят хиляди „ Авет Марии “, до момента в който разточват тестото или покриват сладките със захар.

„ Ето по какъв начин живеем литургията “, сподели сестра Абигейл. „ Това е задачата в нашата работа и работата за хората отвън манастира – да ги храним и те да ни оказват помощ, с цел да можем да ядем. “

___

Dell'Orto оповестиха от Маями Бийч, Флорида.

___

Религиозното отразяване на Associated Press получава поддръжка посредством съдействието на AP с The Conversation US, с финансиране от Lilly Endowment Inc. AP носи цялата отговорност за това наличие.